Маймуната Cynomolgus (Macaca fascicularis) играе решаваща роля в предклиничните и ранните клинични проучвания на офталмологични лекарства, особено тези, прилагани чрез интравитреална инжекция. Техните уникални анатомични и физиологични характеристики ги правят идеален модел за изучаване на заболявания на ретината и оценка на безопасността и ефикасността на нови офталмологични лечения.
Значение в изследванията на ретината
Маймуната Cynomolgus е особено ценна в офталмологичните изследвания поради анатомичните си прилики с човешкото око, включително наличието на фовеа, малка централна ямка в ретината, отговорна за острото централно зрение. Тази характеристика липсва при много други често използвани лабораторни животни като прасета, кучета и зайци, които имат само визуална ивица, която частично имитира структурата на макулата. Тези прилики правят маймуната Cynomolgus незаменим модел за изучаване на заболявания на ретината като макулна дегенерация и диабетна ретинопатия.
(DOI:10.1073/pnas.1902292116)
Анатомични и физиологични съображения
При провеждането на неклинични изследвания трябва да се вземат предвид анатомичните и физиологичните различия между видовете. Например, съдовата структура на ретината при зайци е разпределена само в определени области, а кучетата и котките имат tapetum lucidum, отразяващ слой в окото, който не присъства при приматите. Такива разлики налагат внимателен подбор на животински модели, за да се гарантира съответствието на резултатите от изследването с човешките условия.
Фармакологични изследвания
Фармакологичните изследвания, използващи маймуни Cynomolgus, включват симулиране на човешки болестни процеси чрез физическа или химическа индукция за създаване на модели на оток на ретината, неоваскуларизация и други патологии. Скринингът на по-възрастни маймуни също може да доведе до модели на спонтанни заболявания, които много приличат на човешки очни заболявания. Тези модели са безценни за разбирането на биологичните ефекти на новите лекарства и за проектирането на ефективни клинични изпитвания.
Техники за интравитреално инжектиране
Интравитреалното инжектиране, общ метод за доставяне на лекарства директно в ретината и хориоидеята, е особено подходящо при лечението на хронични заболявания на ретината. Анатомията на окото на маймуната Cynomolgus позволява прецизно прилагане на лекарства в стъкловидното тяло, поддържайки високи концентрации на лекарството във витреоретиналния интерфейс, което е от решаващо значение за лечението на заболявания на ретината.
Процедурата обаче изисква внимателно отчитане на анатомичните различия между видовете. Например, цилиарното тяло при приматите е по-малко васкуларизирано и има по-малко нервни окончания в сравнение с други животни, което го прави идеално място за инжектиране. Размерът на окото също влияе върху обема на прилаганото лекарство, като типичните обеми за маймуни Cynomolgus са около 50-100μL.
Чести усложнения
Въпреки ефикасността си, интравитреалното инжектиране може да доведе до усложнения като субконюнктивален кръвоизлив, увреждане на лещата, вътреочна инфекция и кръвоизлив в стъкловидното тяло. Разбирането и смекчаването на тези рискове е от съществено значение за успешното доставяне на лекарства и за гарантиране на безопасността както на животинските модели, така и в крайна сметка на пациентите хора.
Заключение
Маймуната Cynomolgus остава основен модел в офталмологичните изследвания поради нейните анатомични и физиологични прилики с хората. Използването им във фармакологични проучвания, особено включващи интравитреални инжекции, предоставя критична представа за безопасността и ефикасността на новите офталмологични лекарства. С напредването на изследванията продължаващата употреба на тези примати ще бъде жизненоважна за разработването на ефективни лечения за заболявания на ретината.
Използвайки уникалните характеристики на маймуната Cynomolgus, изследователите могат да преодолеят празнината между предклиничните проучвания и клиничните изпитвания при хора, като гарантират, че новите лечения са безопасни и ефективни за употреба от хора.
